Германия преосмисля свободната търговия с Китай, бизнесът й е под натиск от повече и по-качествени стоки

Германия преосмисля свободната търговия с Китай, бизнесът й е под натиск от повече и по-качествени стоки, пише The Wall Street Journal.

"Днес Китай вече не се нуждае от Германия, а Германия иска развод", отбелязва изданието.

Причината е, че ключови германски производители смятат, че някогашното симбиотично партньорство между двете страни се е превърнало в проблем.

През последните две десетилетия Германия и Китай бяха икономическа двойка, сякаш създадена един за друг, като и двете страни са спечелили щедро от бума на глобалната търговия.

Германия доставяше машините, от които Китай се нуждаеше, за да произвежда потребителски стоки за останалия свят.

За първи път от десетилетия германският бизнес и политиците поставят под въпрос неограничената свободна търговия, която е превърнала страната в индустриална сила.

Производителите настояват за защита от по-евтините, по-бързи и все по-качествени китайски конкуренти.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви миналия месец, че Берлин ще защити местните стоманопроизводители от китайската конкуренция. Правителството му затегна забраната за използване на китайски компоненти в мобилните мрежи за пренос на данни и даде сигнал, че подкрепя клаузи от типа „купувай европейско“ в обществените поръчки.

На първото си заседание през ноември новосъздаденият Съвет за национална сигурност, оглавяван от Мерц, разгледа стратегическите рискове, произтичащи от доминиращата позиция на Китай при редица критични суровини. В момента се подготвят мерки за диверсификация, предава WSJ.

Времето на този завой обаче е тясно свързано с президента Доналд Тръмп. Икономисти и бизнес ръководители казват, че вълна от евтини китайски стоки, от химикали до автомобилни части, е заляла Европа тази година, след като се е отблъснала от новата тарифна стена на САЩ.

В резултат на това страна, която дълго време беше символ на икономическия либерализъм, започна сама да се затопля към мита, регулаторни бариери и други протекционистични мерки, които германските политици и мениджъри години наред критикуваха като погрешни или, още по-лошо, „френски“.

„Германия се променя и започва да осъзнава дисбалансите, които вече я засягат пряко. Китай удря в сърцето европейския индустриален и иновационен модел“, заяви френският президент Еманюел Макрон пред Les Echos след посещението си в Китай.

Отслабването на най-влиятелния глас в Европа в подкрепа на свободната търговия показва как глобалната икономика се фрагментира под натиска на съперничеството между САЩ и Китай и на надигащата се антисистемна вълна, водена от популистки сили на Запад.

Федерацията на германската индустрия даде първия сигнал още през 2019 г., когато изостави по-меката си линия към Китай и в доклад го определи като „системен конкурент“. Тази година VDMA, обединението на машиностроителите, експортно ориентирани компании бизнес към бизнес, които са гръбнакът на германската икономика, обвини Китай в нелоялна конкуренция.

Организацията призова за антидъмпингови мерки и санкции срещу китайски износители, които заобикалят европейското законодателство.

„Ние сме привърженици на свободната търговия, но нечестните търговски практики вече не могат да бъдат толерирани. Ако Китай не играе честно, трябва да го принудим“, казва пред WSJ Оливер Рихтберг, ръководител на външната търговия във VDMA.

Правителството, освен че подготвя нова стратегия за икономическа сигурност, която планира да публикува догодина, работи и по проекти, насочени към нарастващите икономически, технологични и свързани със сигурността рискове в отношенията с Китай.

Германският външен министър Йохан Вадефул заяви този месец по време на първото си посещение в Китай, че европейските компании се нуждаят от по-добър достъп до китайския пазар и до ресурсите, които страната произвежда.